(1808 ~ 1885) Германският художник Карл Шпицвег получава образование в областта

Карл Шпицвег – художникът-аптекар

(1808 ~ 1885)

Германският художник Карл Шпицвег получава обучение в региона на фармацевтиката, макар че още от напълно ранна детска възраст художественият му гений се откроява блестящо. Той взема решение да послуша родителите си и стартира да чиракува в Кралската Баварска Дворцова аптека. По-късно следва фармация, ботаника и химия в Мюнхенския университет. Завършва с отличие и стартира да упражнява специалността на аптекар.

Някак съумява да употребява работното си място в аптеката, с цел да се среща с художници и други хора на изкуството, а също и да рисува, нормално глави на същински и мислени заболели, на млади и остарели.

Но геният му крещи да бъде употребен и след повратен миг в живота си, Шпицвег взема решение да се отдаде извънредно на огромната си обич – живописта. Става член на Съюза на художниците в Мюнхен, макар че е самообразован и в никакъв случай не е посещавал художествена академия.

Създава към 1500 картини и рисунки. Приживе продава към 400 творби. Стилът му клони към „ късния романтизъм ”, а по-късно се доближава към импресионистите. Обича да показва сантиментални случки и най-различни екстравагантни чудаци. Умее да изобрази човешките недостатъци, като обаче икономисва грозното. В нежното му сърце мъчно може да се открие неучтивост, такава липсва и в творбите му. Това, което е по-вероятно да откриете са превъзходни остроумно-саркастични изображения на неговите съвременници, нарисувани аналитично, тънко. Шпицвег е безспорен занаятчия в това незлобливо и доброжелателно да осмее минусите на дребния недодялан човек, на еснафа, на свещеника или дребния буржоа посред сантименталната им идилия.

Най-известната му картина е „ Бедният стихотворец “ от 1839, в която ясно личат освен художествените му умения, само че и сантиментално-ироничната нотка в сърцето му във връзка с хората, жертвали живота си в името на изкуството, съгласни да си отидат от този свят непризнати, само че изцяло отдадени на съкровищницата, която носят в душата си.

Благодарение на характерното си възприятие за комизъм, въплътени в художествения жанр Бидермайер, изключително известен по негово време, Шпицвег се трансформира в непогрешим летописец на времето си - на неговите присъщи странности, недостатъци, на обществената незаинтересованост и всеобщата потиснатост.

The Poor Poet, 1839